УСПЕШНО ЛЕЧЕНИЕ

за да спаси човешки живот лекарят напуска работа

Млад лекар спаси човешки живот, като излезе от болницата с риск да застраши работата си.  д-р Даниел Дончев решава да помогне на изпаднал в безсъзнание на улицата човек.

62-годишен мъж припада, пресичайки пешеходната пътека. Това се случва в близост до Многопрофилна болница „Св. Анна” в София. Непознати хора отиват да търсят помощ в Спешното отделение. Посреща ги д-р Дончев. Без да се замисли, лекарят тръгва към пострадалия.

Според законовите разпоредби лекарите в болниците не трябва да напускат работните си места. Мъж беше блъснат от кола до „Пирогов“. Тогава медиците не излязоха, а  пострадалият трябваше да чака линейка.

След този инцидент директорът на болница „Света Анна“  издаде разпоредба – един дежурен лекар от спешния екип да отговаря за района около здравното заведение и да може да напуска пределите му в критични ситуации. В такава попада и д-р Дончев.

„Винаги, когато се случват такива неща, пред човек стои моралната дилема дали да направи това, което смята за правилно, или да се придържа към установените правила“, каза той.

След като преглежда пострадалия, свидетели на инцидента транспортират мъжа с личния си автомобил. Той е стабилизиран и изписан за домашно лечение.

-р Даниел Дончев е млад лекар, специализант в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) на столичната болница „Св. Анна“. Името му стана широко известно , когато спаси живота на възрастен мъж, припаднал на улицата, на 500 м разстояние от  лечебното заведение. Пред Zdrave.net д-р Дончев разказа за извънредната ситуация, за избора си на специалност и как е разбрал, че медицината е неговото призвание.

Какво се случи с пациента?

Когато отидох до мястото, където беше припаднал човека, ситуацията изглеждаше доста драматично, защото десетки хора се бяха събрали около него, полиция беше спряла… Оказва се, че липсата на знания как да се оказва първа помощ, е доста голям проблем. По принцип оказването на първа помощ е част от общата медицинска култура на населението. Това не го казвам като упрек, а по-скоро като акцент, на който трябва да се обърне внимание. Може би в България здравната култура има тепърва на къде да се развива. Все пак някои от присъстващите се бяха опитали – една жена му беше измерила кръвното, други му поливаха вода на главата, което по принцип не е най-правилното нещо, но няма значение. Когато пристигнах там, човекът беше в безпомощно състояние, макар и в съзнание и на беше необходимо, на фона на сериозните придружаващи заболявания, за които той успя да съобщи, беше необходимо да се извършат изследвания и наблюдения в медицинско заведение. Тогава прецених, че трябва да се транспортира лицето до Спешното отделение на „Св. Анна“ и най-лесния начин това да стане беше с автомобил от мястото. Тогава един човек предложи да го закара до болницата. След това колегите от Спешно отделение го поеха и след като е бил стабилизирал, са го изписали за домашно лечение.

Как се справяте с това натоварено всекидневие, с толкова много дежурства?

Често има седмици, в които нямаме и едни почивен ден. Действително натоварването е голямо. Има много неща от нашата работа, които хората не могат да видят. Тази професия е изключително трудна – и във физическо, и в психическо, и в емоционално отношение. За да работи това човек плаща много висока цена – от личното си здраве, от личния си живот, от времето за близките си хора. Само тези, които работим това можем да разберем какво значи да прекараш безброй нощи в безсъние, в наблюдение на пациенти, в лечение на пациенти, които са критично болни, колко съботи и недели не си бил със семейството си…

Как се съхранява човек тогава?

Много трудно. За да го направи трябва малко или много да се дистанцира от стреса на средата и да си създаде свое виждане за нещата, за да може да продължи да работи. Всеки трябва сам да си отговори на въпроса защо го прави, защото ако човек няма някаква цел или някакъв идеал, може да стане много страшно за него. Иначе обичам да стрелям с лък, да ходя на планина и да карам колело, макар че нямам много време.